ЩЕ СЕ БОРИМ ИЛИ ЩЕ ПРИКАЗВАМЕ
Отговорът на непримиримите въртопци е в техните акции и дадените жертви:
6 юни 1929 г., атентат по жп линията Ниш – Скопие между Вранска баня и Прибой;
2 октомври 1929 г., атентат срещу пътническия влак (конвенционала) между Пирот и Цариброд;
21 ноември 1929 г., атентат край Цариброд срещу експресния влак Париж – Истанбул;
19 декември 1929 г., атентат във влака Пирот – Ниш;
3 март 1930 г., бомбената атака в Пирот срещу хотел „Национал“;
12 юни 1930 г., Нишките атентати;
17 март 1931 г., експлозиите в Белград на ул. „Неманина“;
10 април 1931 г., опит за атентат на Нишката гара;
19 юли 1931 г., отново атентат срещу жп моста при с. Прибой;
1 септември 1931 г., наказателна акция в с. Плоча;
30 май 1932 г., отново атентати в Белград в близост до Централната гара, Скупщината и кралския дворец;
21 септември 1932 г., опит за атентат срещу влака Белград – Скопие;
23 септември 1932 г., опит за атентат срещу жп линията при Бела Паланка;
30 септември 1932 г., атентат срещу военния клуб в Белград;
29 октомври 1932 г., нападение срещу жандармерийска застава при с. Дукат, Босилеградско;
19 декември 1932 г., бомбена атака срещу казармите в гр. Зайчар и взрив на адска машина на жп линията;
15 юни 1933 г., наказателна акция в с. Искровци, Трънско…
6 юни 1929 г., атентат по жп линията Ниш – Скопие между Вранска баня и Прибой;
2 октомври 1929 г., атентат срещу пътническия влак (конвенционала) между Пирот и Цариброд;
21 ноември 1929 г., атентат край Цариброд срещу експресния влак Париж – Истанбул;
19 декември 1929 г., атентат във влака Пирот – Ниш;
3 март 1930 г., бомбената атака в Пирот срещу хотел „Национал“;
12 юни 1930 г., Нишките атентати;
17 март 1931 г., експлозиите в Белград на ул. „Неманина“;
10 април 1931 г., опит за атентат на Нишката гара;
19 юли 1931 г., отново атентат срещу жп моста при с. Прибой;
1 септември 1931 г., наказателна акция в с. Плоча;
30 май 1932 г., отново атентати в Белград в близост до Централната гара, Скупщината и кралския дворец;
21 септември 1932 г., опит за атентат срещу влака Белград – Скопие;
23 септември 1932 г., опит за атентат срещу жп линията при Бела Паланка;
30 септември 1932 г., атентат срещу военния клуб в Белград;
29 октомври 1932 г., нападение срещу жандармерийска застава при с. Дукат, Босилеградско;
19 декември 1932 г., бомбена атака срещу казармите в гр. Зайчар и взрив на адска машина на жп линията;
15 юни 1933 г., наказателна акция в с. Искровци, Трънско…
Прокудените западнопокраинци от „Въртоп“ едва ли са вярвали, че с методите, които тяхната организация използва, ще извоюват освобождението на загубената си родина, но са се чувствали длъжни, преди всичко пред себе си, „на терора да отговорят с терор“. Вярвали са, че само по този начин могат да поддържат живо пламъчето на съпротивата, а докато този пламък не е угаснал, не е угаснала и надеждата, че някога ще видят родните си краища отново свободни. В името на тази надежда е тяхната борба и падналите жертви. [...]
Динамитното изкуство
Тактиката на малобройните чети, „динамитните атентати върху държавни обекти като се избягват човешки жертви“ и „единични удари върху по-важни провинени лица“ Иван Михайлов се опитва да наложи във ВМРО още преди Седмия конгрес, но тогава среща силна съпротива от Александър Протогеров, който гледал на атентатите „като на някаква ерес“. След 1928 г. прагматичният подход на Иван Михайлов („с малко жертви – големи резултати“) става определящ в действията на македонската организация. Диверсионно-терористичните групи от по 5–10 четника икономисват сили и средства, а един добре прицелен атентат има много по-широк отзвук, оттам и много по-голям политически и психологически ефект, отколкото сражение на голяма чета с многобройна войска, но някъде из чукарите. При това атентатът може да се извърши и само от един човек, дори от местен селянин.
Боравенето с взривни вещества и устройства обаче изисква немалко познания и умения или поне някаква предварителна подготовка. С тази цел ВМРО издава специална брошура „Ръководство по динамитното изкуство“, но „пиротехниците“ са основно самоуки и мнозина стават жертви на неовладяното „изкуство“. Такава жертва пада и известният македонски войвода Евтим Полски, в чиято чета участва въртопецът Захари Янакиев.
Боравенето с взривни вещества и устройства обаче изисква немалко познания и умения или поне някаква предварителна подготовка. С тази цел ВМРО издава специална брошура „Ръководство по динамитното изкуство“, но „пиротехниците“ са основно самоуки и мнозина стават жертви на неовладяното „изкуство“. Такава жертва пада и известният македонски войвода Евтим Полски, в чиято чета участва въртопецът Захари Янакиев.
Захари (Зара) Костадинов Янакиев е роден в с. Долна Лисина, Босилегрдско. Точната му рождена дата не е известна. Вероятно е роден към 1905 г. (В публикациите, посветени на неговия подвиг, се сочи, че когато загива през 1932 г. е на 26-годишна възраст, но в информацията за процеса срещу него белградските вестници пишат, че към 1931 г. „Захари Янакиевич е 30-годишен“.) По занятие е зидар. През 1928 г. преминава нелегално границата и бяга в България. Установява се в Кюстендил, където брат му държи кафене. [...]
Захари Янакиев става член на „Въртоп“, прославя се като „един от най-смелите революционери“ (Ив. Гьошев). Известни са обаче само две от акциите, в които е участвал.
През м. юни 1929 г. кочанската чета на ВМРО в състав от петима комити под командването на войводата Евтим Полски (Евтим Георгиев Ташов) преминава българо-сръбската граница по един от каналите на „Въртоп“ в района на Босилеградско. Участник и водач в четата е Захари Янакиев, който добре познава канала и хълмисто-планинската местност отвъд границата, където е отрасъл. Задачата на атентаторите е да извършат диверсия по жп линията Ниш – Скопие, която преминава на около 40 километра от границата. Късно вечерта на 6 юни 1929 г. в района между с. Прибой и гарата на Вранска баня (популярен летен курорт в Сърбия по онова време) четниците взривяват адска машина под локомотива на преминаващия в този момент влак. На мястото на експлозията по спешност пристига от Белград висшият полицейски чиновник, известният Жика Лазич, организирано е преследване, но четата се оттегля необезпокоявана на българска територия. [...]
През м. юни 1929 г. кочанската чета на ВМРО в състав от петима комити под командването на войводата Евтим Полски (Евтим Георгиев Ташов) преминава българо-сръбската граница по един от каналите на „Въртоп“ в района на Босилеградско. Участник и водач в четата е Захари Янакиев, който добре познава канала и хълмисто-планинската местност отвъд границата, където е отрасъл. Задачата на атентаторите е да извършат диверсия по жп линията Ниш – Скопие, която преминава на около 40 километра от границата. Късно вечерта на 6 юни 1929 г. в района между с. Прибой и гарата на Вранска баня (популярен летен курорт в Сърбия по онова време) четниците взривяват адска машина под локомотива на преминаващия в този момент влак. На мястото на експлозията по спешност пристига от Белград висшият полицейски чиновник, известният Жика Лазич, организирано е преследване, но четата се оттегля необезпокоявана на българска територия. [...]
Следващата известна акция с участие на Захари Янакиев, която се оказва фатална за него и за четата, е след две години.
През юли 1931 г. по нареждане на Владимир Куртев четата на Евтим Полски отново преминава на югославянска територия. Захари Янакиев, който само месец преди това се е оженил, отново е в четата. И този път целта е жп линията Ниш – Скопие. Задачата е да се взриви жп моста над река Южна Морава в района на с. Прибой. [...]
 |
| Последната снимка на Георги Спанчевски (с картечен пистолет VMP-28) и Евтим Полски, юли 1931 г. (ДА–Кюстендил, ф. 281К, оп. 3, а.е. 29, л. 1 – фрагмент) |
* * *
ВЗРО „Въртоп“ (Ив. Гьошев) естествено възприема тактиката на ВМРО, откъдето получава и снаряжение, оръжие и муниции, ръчни гранати и адски машини.
Някои от бойците на „Въртоп“ са носили македонски четнически униформи – шаячни каскет, панталон и куртка с полувоенна кройка, пелерина, поясок (колан) с презрамки, паласки и кобур. (Съществуват доста свидетелства, че в окупираните територии сърбите са преследвали носенето на каскет, като символ на „комитаджийството“.) При акции в приграничната зона четниците често са обличали сръбски военни шинели и шапки („шайкач“), което е променяло силуета им и от по-голяма дистанция е можело да заблуди постовете и патрулите. Оръжието е принадлежало на организацията и е раздавано преди акция. Използвани са български пушки „Манлихер“ и сръбски „Маузер“, като са предпочитани по-леките и къси карабини. Любимият пистолет при акции е Парабелум, 9 мм. В ежедневието всеки е носил кой каквото има, но като че ли предпочитанията са клонели към полуавтоматичния Маузер, 7.65 мм. За носене на оръжие се е изисквало разрешително. Запасните офицери и подофицери от „Въртоп“ са имали такива, издадени от Артилерийската инспекция към Министерство на войната. С връзките на въртопци в полицейските инспекции не е било проблем да снабдят с разрешителни („открит лист за право да се носи оръжие“) и други от членовете.
По онова време картечните пистолети са все още новост и рядкост. В края на 20-те години ВМРО закупува от Германия известни количества от току-що излезлия на пазара картечен пистолет „Фолмер“, VMP-28 (Vollmer Maschinenpistole) От въртопци такъв е имал само войводата Асен Николов.
ВЗРО „Въртоп“ (Ив. Гьошев) естествено възприема тактиката на ВМРО, откъдето получава и снаряжение, оръжие и муниции, ръчни гранати и адски машини.
Някои от бойците на „Въртоп“ са носили македонски четнически униформи – шаячни каскет, панталон и куртка с полувоенна кройка, пелерина, поясок (колан) с презрамки, паласки и кобур. (Съществуват доста свидетелства, че в окупираните територии сърбите са преследвали носенето на каскет, като символ на „комитаджийството“.) При акции в приграничната зона четниците често са обличали сръбски военни шинели и шапки („шайкач“), което е променяло силуета им и от по-голяма дистанция е можело да заблуди постовете и патрулите. Оръжието е принадлежало на организацията и е раздавано преди акция. Използвани са български пушки „Манлихер“ и сръбски „Маузер“, като са предпочитани по-леките и къси карабини. Любимият пистолет при акции е Парабелум, 9 мм. В ежедневието всеки е носил кой каквото има, но като че ли предпочитанията са клонели към полуавтоматичния Маузер, 7.65 мм. За носене на оръжие се е изисквало разрешително. Запасните офицери и подофицери от „Въртоп“ са имали такива, издадени от Артилерийската инспекция към Министерство на войната. С връзките на въртопци в полицейските инспекции не е било проблем да снабдят с разрешителни („открит лист за право да се носи оръжие“) и други от членовете.
По онова време картечните пистолети са все още новост и рядкост. В края на 20-те години ВМРО закупува от Германия известни количества от току-що излезлия на пазара картечен пистолет „Фолмер“, VMP-28 (Vollmer Maschinenpistole) От въртопци такъв е имал само войводата Асен Николов.
Гранатите са от армейски запаси, както и произвежданите в два размера от ВМРО в собствени предприятия по промишлено-занаятчийски начин. По-голямата (тип „Македония“) е аналогична на армейската граната тип „Одрин“, т. нар. „одринка“. За разлика от нея при македонските гранати набраздяването за фрагментиране на осколки е от вътрешната страна на сферичното чугунено тяло с диаметър 7 см. В шийката на гранатата е навит огнепроводен шнур (фитил) с време на горене 7–8 сек, който възпламенява капсулдетонатора. Шнурът се пали с удар по запалка в горната част на шийката, след като се снеме предпазната капачка. Общото тегло на заредена граната е 700 г, поразяващата ѝ сила не е много голяма, масата на взривното вещество е само 80 г (при „одринките“ е 100–110 г), а некачественият чугун, използван за направата, при взрив по-често се разпрашава, вместо да се разлети на поразяващи осколки. Произвеждани са и по-малки по размер гранати,
т. нар. „ВМРО“ или „С-5“, удобни за скрито носене, но шумът от експлозията и ударната вълна предизвикват достатъчно силен ефект, което ги превръща в ефикасно оръжие при близък бой, особено в ръцете на опитен бомбаджия.
т. нар. „ВМРО“ или „С-5“, удобни за скрито носене, но шумът от експлозията и ударната вълна предизвикват достатъчно силен ефект, което ги превръща в ефикасно оръжие при близък бой, особено в ръцете на опитен бомбаджия.
[...]
