СИНОВЕ МАЙЧИНИ


[...] Тайният военен съюз се възползва от правителствената криза, в която е затънал кабинетът на министър-председателя Никола Мушанов, и дава паролата „Сабя“ – по предварително подготвен оперативен план през нощта срещу 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат. На авансцената отново се появяват старите превратаджии от юни 1923 г. Дамян Велчев и Кимон Георгиев (това започва да им става професия), който оглавява т. нар. надпартийно правителство на звенарите, яростни проводници на проюгославянската политика и яростни противници на ВМРО (Ив. Михайлов).
Мерките за прекратяване на дейността на ВМРО са бързи, решителни и твърди. Разпорежденето на Иван Михайлов до Организацията да не се оказва съпротива на военните, за да се избегнат братоубийствени кръвопролития, дава на властта допълнителни сили. Масови арести, въдворяване на ново местожителство под полицейски надзор, интерниране в специално създадените за целта концентрационни („изолационни“) лагери, задържане без присъда в затворите, конфискация на оръжието и имуществото на Организацията. При това има стремеж репресиите да се облекат в законовообразна форма, а доносничеството да се утвърди като гражданска добродетел. (Само за пример – съдът по донос конфискува от една вдовица „крава, теле, два железни кревата и два тюфлека“ с мотива, че „очевидно принадлежат на ВМРО.“)
Репресивните мерки не подминават и въртопци. Любомир Янакиев, само защото е член на организацията, е интерниран през юли 1934 г. за 6 месеца в „изолационен лагер“ за членове на ВМРО и „Въртоп“ в казармите на гр. Ловеч. Такива лагери е имало в Плевен, Карлово и на много други места. Асен Николов и Владо Станчев с още трима души от „Въртоп“ лежат в кюстендилския затвор близо година само с „мярка за неотклонение“, Тодор Петров също е затворен там за 10 месеца. Иван Гьошев и Крум Гопов са интернирани в Радомир през септември.
Но първата жертва на новата политика е Младен Таков Синадинов. Софийският окръжен съд светкавично е усетил и възприел новите повеи и светкавично го осъжда, очевидно за назидание, на смърт чрез обесване. Петър Христов, който пред полицията „направи пълни признания“, е осъден на доживотен затвор.

(Бележка: Младен Таков е обвинен и съден като изпълнител на екзекуцията на Йордан Николов, когото ВЗРО "Въртоп" е осъдила на смърт за предателство.)

Едва ли някой е очаквал подобно развитие. Същият съд преди три години осъжда прочутия Владо Черноземски на доживотен затвор за поръчковото убийство на Нуне (Наум) Томалевски. При това Черноземски вече е имал зад гърба си и убийството на депутата Димо Хаджидимов. Поредната амнистия го освобождава само след две години зад решетките. Предната година същият съд осъжда въртопеца Тодор Петров на две години затвор със зачитане на предварителния арест за убийството на „царибродския Юда“ Виден Митов. Но с промяната на властта явно се променя и съдебната практика.
Назидателната смъртна присъда е наложена с главозамайваща скорост. Процесът започва на 4 юли, а към 27 юли присъдата вече е потвърдена и от последната инстанция. Единствената надежда на Младен е Негово Величество.
Замяната на смъртното наказание с по-леко е в прерогативите на царя като молбите за милост са се изпращали чрез министерството на правосъдието. Многобройни са свидетелствата от онова време, че цар Борис ІІІ се е отнасял благосклонно към такива молби. „Царят има една хубава черта – да се застъпва за всички, които се обръщат към него за милост.“ През 1930 г., по случай сватбата си, Царят заменя с „доживотен затвор“ смъртните присъди на всички осъдени по това време 30 души. Според криминалната статистика за трите години (от 1931 до 1933) от всички съдилища в Царството са произнесени общо 52 смъртни присъди, от тях по Наказателния закон 20 за „лишение от живот“ и 15 за грабеж, а по специалния Закон за защита на държавата – 17. Няма статистическа информация обаче колко от тези смъртни наказания са действително изпълнени – през октомври 1933 г. Борис ІІІ отменя 7 смъртни присъди по случай петнайстата годишнина от възшествието му на престола, – а в телеграма до царя с молба за помилване на Младен Таков затворниците от сливенския затвор твърдят: „години наред кръвта от бесилката не ороси българския трон, мъдрата десница на Ваше Величество не подписва наказанието смърт.“
Младен изпраща молба за милост до царя. Телеграми с молби за милост са изпратени и от родителите му, от жена му Цветанка, от Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини, от културно-просветното дружество „Нишава“, от Съюза на младежите от Западните покрайнини, от младежите от Царибродско и от Босилеградско, от всички криминални и политически затворници в сливенския затвор, от т. нар. македонска група в затвора.
Министър-председателят Кимон Георгиев, който по съвместителство е и министър на правосъдието, поставя върху снопа с телеграми резолюция:

Справка и доклад
28 VІІ 34 К. Георгиев

Разпореждането на „еднооката лисица“ добросъвестно е изпълнено, но добрият чиновник трябва да умее да чете и отвъд написаното. Молбите за милост изобщо не стигат до Двореца. Нечий червен молив с почти садистичен размах изписва върху телеграмите:

Докладвано
К[ъм] Д[ело]
Лицето е екзекутирано вече
30/VІІ

Преди да изгрее слънцето на 30 юли, в 3 часа и 42 минути Младен Таков Синадинов е качен на бесилото и агонизира на въжето в продължение на петнадесет минути, докато тъмничният лекар най-сетне констатира настъпването на смъртта. Според протокола от екзекуцията последните му думи са били:

ДА ЖИВЕЕ НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ
ДА ЖИВЕЯТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ – УРА

Ще бъде прекалено самонадеяно, ако се опитваме да разберем какви мисли и чувства са вълнували Младен в тези последни дни, часове и минути преди края. Инструментариумът на днешния прагматичен цинизъм едва ли ще ни помогне. Какво ли друго му е оставало, освен да потърси в краткия си живот някаква стойност и смисъл, които от гледна точка на историческите процеси са дори незабележими. Но в крайна сметка Историята с главна буква се състои и чрез незабележимото. За тези млади мъже и момчета с почти никакво образование, „които говореха с езика на читанките от основното училище“ (Есто Везенков), за които идеализмът, както при възрожденските хъшове, е начин на живот, понятия като „татковина“, „робство“, „свобода“ не са изтъркани от пропагандна употреба клишета, а са въплътени в живи образи от детските спомени и са опора в техните често противоречиви действия и опитите им да осмислят събитията, в които са въвлечени.
Допълнителният заместник-прокурор в сливенския затвор спазва процедурата:

Поверително
[...] При изказване последната си воля същият [Младен Таков, б.м.] предаде лично на мен в три плика затворени писма до неговите другари, а също така една бележка до същите.
Писмата и бележката представям в Почитаемото Министерство – на разпореждане.

Почитаемото министерство няма никакво намерение да изпълни последната воля на осъдения. Предсмъртните писма на Младен Таков Синадинов, надраскани с молив върху малки листове, откъснати от стар тефтер, остават затворени в преписката повече от 80 години:

Ръкопис, оригинал, без дата. Запазени са правописните особености.

[л. 24]
До Владо Станчев, Окръжен затвор, гр. Кюстендил
Драги Владо
писмото ти получих и ти много благодара твоито писмо ме успокои пред смъртния час когато получиш това писмо и кога го четеш аз ще бъда труп поздрави всички другари мои и твои
целува те твои боен другар
Младен
да живее В.З.Р.О и неините водители

 

[л. 22]
Дра[ги] братя от поробените скъпи Западни покраинини днес аз овиснах на въжето но моя дух е жив измежду Вас не можаха нашите българи да разберат че нашите западни прокраинини требва да се присединат отново в България само това мога да кажа и на вас последната ви жила да угасва но треба западните покраинини да скъсат робските вериги да живее младешкия Съюз и неговите водители а имено Асен Цено[в] Пашов [и] Крум Алексиев
Приемете братска целувка Ваш брат
Младен
да живее
В.З.Р.О

[л. 27]
Славни мои
боини другари македонци щом Ви се предаде писмото ще испеете нашия марш изгрей зора на свободата ний сме се родили роби но свободни ще измрем
В нашата мила татковина нема ли най после да се скъсат робските вериги нема ли наи после да се строши робския ярем
Да живее В.М.Р.О
и
В.З.Р.О

[л. 28]
Дра[ги] Въртопци и боини другари пиша Ви това писмо за да не загубите духът си много наши другари загинаха и много обесиха но с това нашите духове не можаха да сломят сега мога да Ви кажа довиждане Целува Ви Ваш боен другар
Младен
Да живее
В.З.Р.О и неините водители