Раздора

[...]
Публикациите, посветени на ВЗРО „Въртоп“, отнасят разцеплението в организацията към периода 1931–1932 г. Наистина през тези години и след това в полицейските документи вече ясно се разграничава информацията за две крила във ВЗРО „Въртоп“ – „крило Иван Гьошев“ и „крило „Чайка“ (Сл. Лазаров, Г. Трендафилов). Но две „крила“ в организацията реално съществуват още през годините от 1929 до 1931 г., а след това пропастта между тях вече е толкова дълбока, че по-скоро става дума за две отделни организации с едно и също име, всяка от които се ръководи от свой отделен централен комитет и издава свой отделен вестник. И това разцепление, което всъщност тлее от самото начало, през разделната 1928 г. слага своята дамга върху организацията.

[...]
Всяка държавна власт, дори и в разорена следвоенна България, разполага с „неофициални“ фондове за тайно финансиране на „деликатна“ дейност извън рамките на закона. Разбира се, средства от подобни фондове се отпускат, само когато съществува достатъчна степен на увереност, че получателят на средствата е под контрол.
От такъв фонд са дадени пари и на „Въртоп“ и това става повод сред ръководството на организацията да се разрази скандал, тъй като парите „потъват“, а част от членовете на Централния комитет („начело със Славчо Лазаров“) отказват да дадат отчет пред останалите. В резултат комитетът се разцепва – по сведения от Евст. Захариев напускат „Крум Гопов, който взел оръжието на организацията, Евстати Захариев, капитан Йонов, капитан Попов и Иван Гьошев.“ Сумата, която се споменава, не е огромна, но е значителна за онова време – 300 000 лева – толкова горе-долу са стрували два нови автомобила Форд, модел А, купе стандарт; по-луксозният Шевролет седан с 4 врати е струвал 210 000 лв. Не е известно кога точно са получени тези пари, нито какъв е техният източник. Информацията на полицията е от пролетта на 1929 г., но информаторите съобщават за случилото се като за събитие от близкото минало. Според Евст. Захариев парите били получени „от Министерство на външните работи и Министерство на вътрешните работи, и от другаде“, а по „сведения от капитан Йонов, Стефан Недялков и поручик Радойков“ парите били взети от военното министерство, което изглежда по-близо до истината, като се има предвид, че братът на председателя на „Въртоп“ Славчо Лазаров, ген. Велизар Лазаров, по това време е в ръководството на Военния съюз (т.нар. Военна лига), а пасивност от страна „Въртоп“ е в унисон с поддържаната от влиятелни кръгове в Лигата проюгославянска политика.
Най-вероятно тези събития (получаването на парите, с част от които е издаден след дълго прекъсване третият брой на вестника, неотчитането на сумата, скандалът и разцеплението в ръководството на „Въртоп“) са се разиграли през лятото и есента на 1928 г. и имат отношение към новосъздалата се ситуация след конгреса на ВМРО.

В подкрепа на това предположение са и двата случая през същата 1928 г., когато Крум Гопов става прицел на злонамерени действия от страна на „някакъв си комитет, състоящ се от Славчо Лазаров, Янаки Йосифов, Марин Андонов и Владимир Янакиев ... противници тогава и днес на нас.“
Явно отношенията между членове на ръководството през 1928 г.
вече са били по-скоро антагонистични, а групата около Сл. Лазаров е била твърде гневна на Гопов заради острата му реакция при изчезването на парите и особено заради това, че е прибрал организационното оръжие.