Звенарите добре са се подготвили за властта. Веднага е разпуснато Народното събрание, забранени са политическите партии, разтурени са професионалните съюзи, въведена е строга цензура (Бюро по контрол на печата), реорганизирани са административната и съдебната системи, проведени са чистки, кметовете вече не се избират, а се назначават. По предварително готови списъци са подгонени членове и симпатизанти на ВМРО, затваряни без присъди, само с полицейско разпореждане, в създадените за целта концентрационни лагери (официално наричани „изолационни“), поощрява се доносничеството.
Обществото като цяло приема фактическото суспендиране на Търновската конституция спокойно, дори с известно облекчение и ентусиазъм. На всички им е дошло до гуша безконечното политиканстване и партизанлък, кабинетните кризи и пазарлъци, политическата корупция, въоръжените саморазправи между македонстващите.
През м. юни идва ред и на въртопците. Гьошев и Гопов са задържани, в домовете им е произведен обиск, личното им оръжие е иззето (след около година им връщат пистолетите), в Дирекция на полицията е трябвало да подпишат декларация, с която да разпуснат ръководената от тях организация:
Обществото като цяло приема фактическото суспендиране на Търновската конституция спокойно, дори с известно облекчение и ентусиазъм. На всички им е дошло до гуша безконечното политиканстване и партизанлък, кабинетните кризи и пазарлъци, политическата корупция, въоръжените саморазправи между македонстващите.
През м. юни идва ред и на въртопците. Гьошев и Гопов са задържани, в домовете им е произведен обиск, личното им оръжие е иззето (след около година им връщат пистолетите), в Дирекция на полицията е трябвало да подпишат декларация, с която да разпуснат ръководената от тях организация:
ДЕКЛАРАЦИЯ
Подписаните Иван Т. Гьошев и Крум Гопов, досегашни членове на Централния комитет на ВЗРО „Въртоп“, декларираме, че организация „Въртоп“ фактически и формално след 19 май т.г. е разформирована. Всички досегашни членове на организацията освобождаваме от дадената клетва и задължения към организацията.
Декларираме, че занапред всяка акция, извършена от бивш член на организацията, ще се смята за негово лично дело.
(п) Иван Тодоров Гьошев
(п) Крум Гопов
София, 28 VІ 1934 г.
На 4 юли белградският атентатор Любен Христов Янакиев е интерниран в изолационен лагер в гр. Ловеч (казармите), предназначен за членове на ВМРО и „Въртоп“. Жители на крайграничните села, изявени (или набедени) като членове на „Въртоп“ се въдворяват на местожителство във вътрешността на страната.
За участие във въоръжена група с цел да премине границата и да извърши атентат в Югославия са издирвани и през юни – юли арестувани Асен Николов, Владо Станчев, Тодор Петров, Илия Йосифов, Никола Зайчаров, Гера Рангелов и Киро Сотиров. [...]
За участие във въоръжена група с цел да премине границата и да извърши атентат в Югославия са издирвани и през юни – юли арестувани Асен Николов, Владо Станчев, Тодор Петров, Илия Йосифов, Никола Зайчаров, Гера Рангелов и Киро Сотиров. [...]
„Въртоп“ трябва да бъде унищожен.
[...]
Общността на въртопците се разпада – това са не само заклетите бойци, но и семействата им, „цивилните“ членове и симпатизанти, членовете от младежките дружества, сред които има дори деца и юноши. Милан Топлодолски, секретар на Върховния комитет, с добросъвестността на офицер от запаса и отдадеността на гимназиален учител се опитва да ги приюти и сплоти отново, но и неговите усилия са обречени. Новите социални концепции не предвиждат такива форми на самодейна обществена самоорганизация, каквато е Организацията на бежанците от Западните покрайнини. Опитът му да вдъхне оптимизъм на западнопокраинци, звучи по-скоро примиренчески: „Единственото нещо, което зависи от нас самите – пише Топлодолски във вестника, – е да се пазим от увлечения и дълбоко уверени в тържеството на правдата, да чакаме по-добри дни за България и българското племе.“
През септември 1934 г. той също е бил интерниран в Радомир заедно с Иван Гьошев, Крум Гопов и др. като „опасен за реда и спокойствието в държавата“. Кратката справка за него показва какъв тип хора е започнала да отхвърля от себе си държавата като свои опасни противници.
Милан Стоименов (Стаменов) Топлодолски (1884–1964), по онова време 50-годишен, учител по „телесно възпитание“ в софийската Втора мъжка гимназия, член на спортното патриотично дружество „Юнак“. Капитан от запаса. Участвал в Балканските войни, раняван при Калиманци. През цялата Общоевропейска война е ротен командир в 7-а Рилска дивизия. Три ордена за храброст. В полицейското му досие е отбелязано: „голям родолюбец... честен и благонадежден“. Взимал е живо участие в борбите на нелегалната Западнопокраининска организация “Въртоп“. През 1933 г. е избран за секретар на Върховния комитет на легалната организацията на бежанците. Синът му Чудомир (бъдещият въздушен ас при отбраната на София) е офицер от българската армия.
През септември 1934 г. той също е бил интерниран в Радомир заедно с Иван Гьошев, Крум Гопов и др. като „опасен за реда и спокойствието в държавата“. Кратката справка за него показва какъв тип хора е започнала да отхвърля от себе си държавата като свои опасни противници.
Милан Стоименов (Стаменов) Топлодолски (1884–1964), по онова време 50-годишен, учител по „телесно възпитание“ в софийската Втора мъжка гимназия, член на спортното патриотично дружество „Юнак“. Капитан от запаса. Участвал в Балканските войни, раняван при Калиманци. През цялата Общоевропейска война е ротен командир в 7-а Рилска дивизия. Три ордена за храброст. В полицейското му досие е отбелязано: „голям родолюбец... честен и благонадежден“. Взимал е живо участие в борбите на нелегалната Западнопокраининска организация “Въртоп“. През 1933 г. е избран за секретар на Върховния комитет на легалната организацията на бежанците. Синът му Чудомир (бъдещият въздушен ас при отбраната на София) е офицер от българската армия.
Както и да го погледнеш – един от тези уж незабележими стълбове на обществото, но без които държавността не може да съществува. Със сигурност обаче такива са били и мнозина от членовете на Военната лига и на „Звено“ и този пореден политически синур е вече беда за самата държава.
[...]
„Хората на Въртоп“ наподобяват малък разритан кошер – лутат се дезориентирани, трудно могат да овладеят растящата у тях тъмна обида, жадно ловят и се опитват да тълкуват всяка новина, слух или клюка, които биха могли да подхранят гаснещото пламъче на изтляващата им надежда. Реалността скоро налага своите закони, всеки ще трябва хване свой път, но спотаената им гордост, че са въртопци ще остане непокътната.
Гордостта да се чувстват приобщени към тайнствената романтика на борбата ще липсва на мнозина от най-младите и някои от тях дори след 1934 г. продължават да твърдят, убеждавайки преди всичко себе си, че „Въртоп“ все още „идейно съществува“. Няколко години по-късно (през 1937 г.) тези млади неосъществени „въртопци“ лесно ще бъдат прибрани във фашизоидната националистическа РНБ – Ратници за Напредъка на Българщината и от тях ще се образува отделна „орда“ в „ударния клон“ на организацията.
На други пък, също тъй неосъществени „въртопци“, ще им липсват заговорите, сплетните, конспирациите и интригите и ще се опитат през следващите години да забъркат свои малки „въртопщини“ с намерението да извлекат полза за себе си (като не е изключено да са били използвани и за уреждане на стари сметки).
Мераклиите да станат платени информатори на сръбската легация се множат със скоростта, с която се създават нови българо-югославянски дружества за вечна дружба. [...]
Гордостта да се чувстват приобщени към тайнствената романтика на борбата ще липсва на мнозина от най-младите и някои от тях дори след 1934 г. продължават да твърдят, убеждавайки преди всичко себе си, че „Въртоп“ все още „идейно съществува“. Няколко години по-късно (през 1937 г.) тези млади неосъществени „въртопци“ лесно ще бъдат прибрани във фашизоидната националистическа РНБ – Ратници за Напредъка на Българщината и от тях ще се образува отделна „орда“ в „ударния клон“ на организацията.
На други пък, също тъй неосъществени „въртопци“, ще им липсват заговорите, сплетните, конспирациите и интригите и ще се опитат през следващите години да забъркат свои малки „въртопщини“ с намерението да извлекат полза за себе си (като не е изключено да са били използвани и за уреждане на стари сметки).
Мераклиите да станат платени информатори на сръбската легация се множат със скоростта, с която се създават нови българо-югославянски дружества за вечна дружба. [...]
