Асен Николов

Към един часа следобяд на 18 март 1931 г. стражарят на село Извор махала, намиращо се само на 2–3 километра от границата с Югославия, довежда при граничарите в съседното с. Големаново, симпатичен млад мъж, нисичък, но як и набит, чернокос, с кестеняви очи и изпъкнали скули, избръснат, прилично облечен в градски дрехи и със спортно палто. Късно предната вечер той бил задържан в селото, пред стражаря признал, че иска да бяга през границата и му предал заредения си маузер.
Младежът веднага е откаран в гр. Кула, където началникът на 23 пограничен участък възлага на капитан Ангелов да произведе дознание. В показанията е записано:

Казвам се Асен Николов, родом от с. Пресек, околия Трънска, окръг Софийски, на 26 години, неженен, по занятие хлебар, на постоянно местожителство в гр. Кюстендил, източно православен, българин, български поданик, под съд и следствие не съм бил.
На 17 март т.г. през нощта бях пристигнал в с. Извор махала,
Кулско, с цел да премина по незаконен начин границата, за да отида в Югославия, гр. Зайчар – с разузнавателна мисия, с която съм натоварен от В.М.Р.О. като нейн член.

По-нататък Николов твърди, че е пристигнал във Видин с влак от София, след което с маршрутния автомобил до Кула и оттам тръгнал пеша към Връшка чука на границата, но към 21 часа решил да се отбие в Извор махала, където почти веднага бил арестуван. Нощта прекарал в селото и на следващия ден към обяд бил заведен в подучастъка на граничната стража в с. Големаново. Пистолетът бил негов собствен. Отказва да говори за поставената му разузнавателна задача.
Капитан Ангелов обаче добавя в дознанието:

[...] Дали е изпратен с разузнавателна задача, както твърди, също поражда съмнение, защото облечен е с нови дрехи – цивилно облекло, оставил се е да бъде обезоръжен и отведен в с. Големаново от селски стражар, който е бил без оръжие, което му е давало възможност да избяга от страната и да продължи разузнавателната си задача, ако има такава, а не при първата пречка, създадена му в наша територия, да се откаже от мисията си.
Казва, че е пристигнал в гр. Кула, без да бъде запитван от когото и да било, което не е възможно, понеже административните власти в гр. Кула редовно проверяват пристигащите пътници с автомобилите, пък и проверено в околийското управление се установява, че на 17 т.м., когато е пристигнал автомобилът, с който твърди, че е пристигнал и той, е бил проверен от стар[ши] полицейски стражар Братоев, който каза, че освен пътниците, които са пристигнали и които са били всичките от гр. Кула, други лица не е имало. Облеклото му е чисто и ново и ако е действително пътувал нощта на 17 т.м., както твърди, то той ще[ше да] бъде доста изцапан, понеже пътищата за сега са силно разкаляни, тъмнината ще[ше да] му пречи да подбира по отцедените места, а пък той се яви в участъка с доста чисто облекло.

Асен Николов е освободен, но съмненията на кап. Ангелов са били основателни. Всъщност пред граничните власти е разиграно представление (вероятно не без участието на стражаря от с. Извор махала) за „провалено“ преминаване в Югославия, а целта е била да се прикрие успешното завръщането оттам на белградския атентатор.

Прикриващото мероприятие и създаването на алиби не са били излишни. По същото време началникът на отдел Държавна сигурност изпраща до околийските началници в Годеч и Трън шифровата телеграма 20858 от 18 март 1931 г.:

По заповед Директора на полицията задръжте и изпратете в Дирекцията лицето Асен Николов, роден село Пресека, Трънско.

Причината е, че докато в гр. Кула се провежда дознанието срещу Асен Николов, а в Годечко и Трънско е започнало издирването му, вестниците вече са съобщили за извършения предния ден атентат в югославянската столица и са разпространили съобщението на информациона агенция „Авала“, публикувано и от БТА:

„Белград, 17 март (Авала). Тази сутрин между 4 ч. 45 м. и 5 ч. 20 м. станаха три слаби експлозии: първата пред недовършената сграда на Министерството на съобщенията, близо до гарата, където експлозивът бе поставен в един малък пакет, скрит между строителните материали; втората на 200 метра по-далеч на същата улица, където адската машина бе сложена в един сандък за смет; третата 120 метра по-далеч на ъгъла на същата улица и ул. ,,Зрински“. Понеже полицията откри на това место под сандъка за смет един подозрителен пакет, повикан бе един експерт, който се готвеше да разгледа пакета. В това време стана експлозия, която рани тежко експерта майор Рекалов. [Майор Леонид Й. Рекалов умира от раните си на следващия ден. Той е руски емигрант, офицер белогвардеец, постъпил на служба в сръбската армия. – Б.м.] На същото място бе открита една кошница [В сръбския текст „зимбил“, плетена торба. – Б.м.], която е служила вероятно за пренасянето на адските машини. Според получените досега резултати от следствието, изглежда, че някои лица са пристигнали с влака, поставили са експлозивите и са заминали по същия път, което дава основание да се вярва, че се касае за един акт, имащ характер на проста демонстрация. Материалните щети са нищожни, понеже експлозиите станаха на открито в много широки улици. (БТА)“

[...]

Есто Везенков, по онова време студент, един от учредителите на Съюза на младежите от Западните покрайнини, в мемоарите си след години създава запомняща се, почти кинематографична картина, която няма нищо общо с реалността, но задава и въпросите, които неизбежно са вълнували всеки, докоснал се до тази тема, и които въпроси изглежда ще останат без еднозначен отговор.
„Наема каруца с едно конче, натоварва я със сено, подрежда в него карабината, бомбите, мунициите си и тръгва бавно към Трън, за да мине границата нелегално някъде по ждрелото на Ерма. Трудно можем да си представим какви мисли са го вълнували и на какво точно се е основавало решението му да се обрече на сигурна смърт. Той съвсем не беше празна глава. Всички в тези среди го познаваха и легенди се разказваха отвъд границата за неговата интелигентност, изключителна съобразителност, за неговата твърдост и смелост. Обичаха го, подчиняваха му се. Имаше нещо магнетично в умението му да убеждава и да командва...
Така че той решава да отиде на сигурна смърт, и то съвсем съзнателно. Защо?
Загадка остана този човек за всички, които го познаваха.“

[...]

Асен Николов не е бил съден в Белград. Югославянските власти през 1936–1937 г. не са имали интерес от публичен съдебен процес, а и не им е бил необходим. А. Николов вече е имал издадена смъртна присъда от 1931 г. за неосъществения атентат на нишката гара. Трябвало е само да бъде изпълнена.
Какво е ставало в Белградския затвор в продължение на повече от осем месеца, засега остава неизвестно. „Народната мълва уверява – пише Есто Везенков, – че в затвора [Асен Николов] като Левски опитал да разбие главата си в стената.“

Асен Николов е обесен на 16 март 1937 г. в Белградския затвор.
На същата дата новият български посланик в Югославия г-н Иван Попов поднася венец и се покланя пред гроба на крал Александър І Караджорджевич на хълма Опленац.

Дори и след смъртта на Асен Николов българската полиция е нащрек щом чуе името му. През юни и юли 1937 г. в София и Кюстендил се разпространява като позив нелегално отпечатан на циклостил некролог по повод три месеца от гибелта му. Полицаите се хвърлят да конфискуват некролозите, започват дознания, разпити и обиски, които продължават чак до декември. Но малкото спасени „траурни листове“ заживяват свой живот. Укривани и съхранявани като реликва, на тайни срещи между доверени хора с трепет са докосвани и жадно е поглъщана всяка дума…

Тоз, който падне
в бой за свобода –
той не умира…

Преди три месеци в Белград загина великият апостол на свободата

АСЕН НИКОЛОВ

Неговите безсмъртни подвизи не се знаят от българите, които са скъсали с борбата и живеят безсмисления живот на еднодневките. За българите от поробените краища обаче делата на Асен са цяла епопея.
Скромен, тих, но делови и безстрашен като Левски, той остави зад себе си грамаден революционен актив, който ще обезсмърти името му навеки.
След време, когато дните на предателството и пораженството отминат, когато юдите, които днес така лекомислено продават всичко българско, бъдат заклеймени с печата на презрението – името на Асен ще блести, обкръжено с ореола на безсмъртието и приказките за неговите безстрашни подвизи ще се носят като легенда от уста на уста по всички краища на РОДИНАТА.
Ние, бойните му другари, скланяме глава пред неговата мъченическа смърт и даваме обет, че ще продължим да вървим все така твърдо и неуклонно из светлия му път.
Слава, вечна слава на безсмъртния революционер и велик апостол на свободата.

От другарите му