На 16 декември 1928 г. е проведен Първият (учредителен) конгрес на нелегалната организация „Въртоп“.
Неизбежно възниква въпросът какво е наложило да се учредява организация, която реално съществува и действа вече пет години. Организацията е нелегална и не са ѝ били нужни учредителни документи за регистрация пред някакво учреждение. Имала е ръководно тяло и устав (да припомним казаното от Коста Иванов: „образувахме революционен комитет... Намерихме устава на организацията на Ботева и Левски, допълнихме го с този на В.М.Р.О. и се заклехме...“), създава структури, набира членове, които полагат клетва, събира членски внос, издава свой вестник, извършва акции... Тоест, пет години е функционирала относително пълноценно, макар и не толкова активно, колкото биха желали някои от членовете ѝ.
Със сигурност през тези пет години са възниквали и проблеми, свързани с организационния живот на „Въртоп“ – компилацията от уставите „на Ботева и Левски“ и на ВМРО едва ли адекватно е отговаряла на актуалните условия, не е ясно дали и как са били избирани (или кооптирани) нови членове в ръководството на мястото на отпадналите ген. Табаков, Петър Сираков, Петър Иванов, а вероятно и други. Към това се добавят и въпроси около съгласуване на дейността с Върховния комитет на легалната организация, целите, тактиката и интензивността на въоръжената борба, финансирането и пр. Тоест, необходимостта от свикването на конгрес е зреела изначално, но въртопци все някак са съумявали текущо да решават възникващите проблеми и да тушират съществуващите противоречия.
През 1928 г. се появяват две нови обстоятелства (всъщност те са тясно взаимосвързани), които вече са направили свикването на конгрес наложително.
Неизбежно възниква въпросът какво е наложило да се учредява организация, която реално съществува и действа вече пет години. Организацията е нелегална и не са ѝ били нужни учредителни документи за регистрация пред някакво учреждение. Имала е ръководно тяло и устав (да припомним казаното от Коста Иванов: „образувахме революционен комитет... Намерихме устава на организацията на Ботева и Левски, допълнихме го с този на В.М.Р.О. и се заклехме...“), създава структури, набира членове, които полагат клетва, събира членски внос, издава свой вестник, извършва акции... Тоест, пет години е функционирала относително пълноценно, макар и не толкова активно, колкото биха желали някои от членовете ѝ.
Със сигурност през тези пет години са възниквали и проблеми, свързани с организационния живот на „Въртоп“ – компилацията от уставите „на Ботева и Левски“ и на ВМРО едва ли адекватно е отговаряла на актуалните условия, не е ясно дали и как са били избирани (или кооптирани) нови членове в ръководството на мястото на отпадналите ген. Табаков, Петър Сираков, Петър Иванов, а вероятно и други. Към това се добавят и въпроси около съгласуване на дейността с Върховния комитет на легалната организация, целите, тактиката и интензивността на въоръжената борба, финансирането и пр. Тоест, необходимостта от свикването на конгрес е зреела изначално, но въртопци все някак са съумявали текущо да решават възникващите проблеми и да тушират съществуващите противоречия.
През 1928 г. се появяват две нови обстоятелства (всъщност те са тясно взаимосвързани), които вече са направили свикването на конгрес наложително.
[...]
От конгресните документи са запазени само уставът и правилникът. За работата на конгреса може да се съди по лаконичната публикация във в. „Въртоп“, който след конгреса излиза с подзаглавие „Революционен орган на ВЗРО“ (бр. 5, ян. 1929 г.), но скоро го променя в „Орган на вътрешна революционна западнокрайска организация“ и добавя в заглавката си „Свобода или смърт“ (бр. 7, юли 1929 г.):
„На конгреса се явиха всичко 47 души делегати от разните области на поробената ни родина.
Делегатите при пълното разбиране на тежката задача, която ни предстои – борба с похитителя на поробената ни родина – и при пълното единодушие начертаха нашата бъдеща дейност.
Те приеха отчета на досегашния временен комитет, като спокойно анализираха всичките му дела, за които го поздравиха.
Приеха устава на организацията, като го пригодиха според нуждите на организацията.
Изработиха и правилник по прилагането на устава, когото конгресът прие като неразделна част от устава, с което завършиха нашата конституция, която посочва всекиму какво трябва да прави и какво не.
Избра се нов Централен комитет, комуто се дадоха нуждните директиви и се натовари да направлява действията на организацията, като строго съблюдава дадения му устав и свято пази интересите на поробената ни родина и народ.“ [...]
„На конгреса се явиха всичко 47 души делегати от разните области на поробената ни родина.
Делегатите при пълното разбиране на тежката задача, която ни предстои – борба с похитителя на поробената ни родина – и при пълното единодушие начертаха нашата бъдеща дейност.
Те приеха отчета на досегашния временен комитет, като спокойно анализираха всичките му дела, за които го поздравиха.
Приеха устава на организацията, като го пригодиха според нуждите на организацията.
Изработиха и правилник по прилагането на устава, когото конгресът прие като неразделна част от устава, с което завършиха нашата конституция, която посочва всекиму какво трябва да прави и какво не.
Избра се нов Централен комитет, комуто се дадоха нуждните директиви и се натовари да направлява действията на организацията, като строго съблюдава дадения му устав и свято пази интересите на поробената ни родина и народ.“ [...]
Известно е от по-късни източници, че в новото петчленно ръководство председател е останал Славчо Лазаров, а Иван Гьошев също е бил избран за член на Централния комитет, като по този начин навярно се е смятало, че е постигнато компромисно единство между двете съществуващи тенденции.
[...]
Събитията, случили се след т. нар. учредителен конгрес, показват недвусмислено, че зад демонстрираното „единство“ даже не се и крият две разнопосочни виждания за целите и тактиката на въоръжената борба.
 |
| Ръководството на радикалното крило, след 1931 г. ЦК на ВЗРО „Въртоп“ От ляво надясно: Крум Гопов, Иван Гьошев, Асен Николов, ок. 1929 г. Фотографията е била притежание на Кр. Гопов, публикува се за първи път. |
Още през 1929 г. Иван Гьошев обединява около себе си въртопците, които са недоволни от пасивността, утвърдена и от конгреса на организацията, чрез Владимир Куртев в Кюстендил установява контакт с ВМРО (Ив. Михайлов) и поставя началото на активна съвместна дейност. Всички акции, извършени в Западните покрайнини през следващите години са дело на радикалното крило на „Въртоп“ (крилото на Ив. Гьошев), или на македонски чети, в които участват и негови въртопци.
На 6 юни 1929 г. между Вранска баня и Прибой е взривена жп линията Ниш – Скопие. Атентатът е извършен от кочанската чета на Евтим Полски, в която участва и въртопецът Захари Янакиев.
На 2 октомври 1929 г. между Пирот и Цариброд е взривена адска машина под „конвенционала“ (презграничния пътнически влак), тримата атентатори са предвождани от Асен Николов.
На 21 ноември 1929 г. (Архангелов ден) край с. Желюша, недалеч от Цариброд, отново Асен Николов с група македонски четници извършва атентат срещу международния експресен влак Париж – Истанбул.
На 19 декември 1929 г. Асен Николов сам поставя адска машина в третокласния вагон на влака Пирот – Ниш.
На 3 март 1930 г. е бомбената атака срещу хотел „Национал“ в Пирот, извършена от въртопците Асен Николов и Манол Иванов (или Йотов), следват взривовете на гарата в Ниш на 12 юни 1930 г., белградските атентати от 17 март 1931 г. и редица други.
Оперативното ръководство на радикалното крило се осъществява от Иван Гьошев, тогава учител в Трън, неговия приятел и съратник Крум Гопов (познанството между двамата датира още от 1914–1915 г., когато служат заедно в 25 пехотен Драгомански полк) и младия войвода Асен Николов, член на „Въртоп“ и на ВМРО, който за кратко време се утвърждава като отличен организатор, талантлив и безстрашен конспиратор и боец. По-късно (през 1931 г.) тримата ще формират Централния комитет на радикалната ВЗРО „Въртоп“.
На 6 юни 1929 г. между Вранска баня и Прибой е взривена жп линията Ниш – Скопие. Атентатът е извършен от кочанската чета на Евтим Полски, в която участва и въртопецът Захари Янакиев.
На 2 октомври 1929 г. между Пирот и Цариброд е взривена адска машина под „конвенционала“ (презграничния пътнически влак), тримата атентатори са предвождани от Асен Николов.
На 21 ноември 1929 г. (Архангелов ден) край с. Желюша, недалеч от Цариброд, отново Асен Николов с група македонски четници извършва атентат срещу международния експресен влак Париж – Истанбул.
На 19 декември 1929 г. Асен Николов сам поставя адска машина в третокласния вагон на влака Пирот – Ниш.
На 3 март 1930 г. е бомбената атака срещу хотел „Национал“ в Пирот, извършена от въртопците Асен Николов и Манол Иванов (или Йотов), следват взривовете на гарата в Ниш на 12 юни 1930 г., белградските атентати от 17 март 1931 г. и редица други.
Оперативното ръководство на радикалното крило се осъществява от Иван Гьошев, тогава учител в Трън, неговия приятел и съратник Крум Гопов (познанството между двамата датира още от 1914–1915 г., когато служат заедно в 25 пехотен Драгомански полк) и младия войвода Асен Николов, член на „Въртоп“ и на ВМРО, който за кратко време се утвърждава като отличен организатор, талантлив и безстрашен конспиратор и боец. По-късно (през 1931 г.) тримата ще формират Централния комитет на радикалната ВЗРО „Въртоп“.
